ГРЯХ
теб, дяволе, със ангелско лице,
макар и да съзнавам, че не трябва
на длан да сложа тръпнещо сърце.
Магъосник си, ласкател, магнетичен,
оплиташ в мрежа женските души.
Достоен Дон Жуан си, изкусител,
умело ровещ в хорските съдби.
Отдавна знам, поредната съм жертва,
на чувствата, на ловната ти страст,
но искам аз за кратко да изпитам,
какво е лудост, и лъжа, и грях.
Обичай ме, поне за миг дълбоко!
Отдай ми за последно любовта,
а после, ако можеш, остави си
до края спомен за една жена.
Една жена, обичала греховно,
загърбила и мисъл, и печал,
на екс изпила виното отровно,
но тръгнала с достойнство и морал!
© Таня Мезева All rights reserved.
