Грях
ГРЯХ
“По городу гуляет грех...”
Борис ПАСТЕРНАК, “Весна”
Грехът върви пред мен престъпно млад,
безбожно чист, красив необичайно.
Аз крача в дирите му, но отзад –
маршрутът ни съвпада днес случайно.
Аз всъщност се прибирам у дома,
денят ми бе и зъл, и неуспешен,
и знам, че ти ме чакаш там сама
и аз се връщам – стар, но пък безгрешен.
Да скрия истината нямам власт –
сега си спомням, че грешах до лудост.
Но грях ли беше кипналата страст,
или искряща жар и живо чудо?
А всъщност аз така и не разбрах,
и днес не ми е пак до край понятно,
кога оная лудост стана грях.
Когато остарях ли?
Вероятно...
Знам, моят тих обезлюдял градец
не е Содом или Гомор, да кажем –
до тук не стига Божият гледец
и никой никого не ще накаже.
А дядо Господ, разгневен веднъж,
е бил безкрайно стар и даже смешен,
когато пратил оня огнен дъжд,
защото някой му изглеждал грешен.
Но ето го грехът – безкрайно млад,
разголил пъпче, бърза пак за среща...
Аз изоставам още по-назад,
за да не би у мен да трепне нещо.
© Валентин Чернев All rights reserved.
