Грях
ГРЯХ
“По городу гуляет грех...”
Борис ПАСТЕРНАК, “Весна”
Грехът върви пред мен престъпно млад,
безбожно чист, красив необичайно.
Аз крача в дирите му, но отзад –
маршрутът ни съвпада днес случайно.
Аз всъщност се прибирам у дома,
денят ми бе и зъл, и неуспешен,
и знам, че ти ме чакаш там сама
и аз се връщам – стар, но пък безгрешен.
Да скрия истината нямам власт –
сега си спомням, че грешах до лудост.
Но грях ли беше кипналата страст,
или искряща жар и живо чудо?
А всъщност аз така и не разбрах,
и днес не ми е пак до край понятно,
кога оная лудост стана грях.
Когато остарях ли?
Вероятно...
Знам, моят тих обезлюдял градец
не е Содом или Гомор, да кажем –
до тук не стига Божият гледец
и никой никого не ще накаже.
А дядо Господ, разгневен веднъж,
е бил безкрайно стар и даже смешен,
когато пратил оня огнен дъжд,
защото някой му изглеждал грешен.
Но ето го грехът – безкрайно млад,
разголил пъпче, бърза пак за среща...
Аз изоставам още по-назад,
за да не би у мен да трепне нещо.
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е
-
Не боюсь на земле ничего,
В задыханьях тяжелых бледнея.
Только ночи страшны оттого,
Что глаза твои вижу во сне я.
Анна Ахматова
Пак съм аз, запленена... -
Благодаря, приятели! Желая ви спокойна нощ.
-
Дали е грях или пък лудост решават годините! Или пък не?...
Чудесно е! -
Интересна трактовка на греха! Поздравления!
-
Спокойствие с лек привкус на тъга ме обгърна след прочита...
Благодаря! -
А всъщност аз така и не разбрах,
и днес не ми е пак до край понятно,
кога оная лудост стана грях.
Когато остарях ли?
Вероятно...
Поздрав! Достави ми удоволствие докато го четох,
в младостта си някъде се пренесох...
Когато ми се струваше, че Любовта
е приоритет на младите тела.
Сега знам, че това е - невярно,
а когато наблюдавам влюбени млади ми е - забавно.
Сигурно трябва още да "порасна",
че в графа "Грях", да сложа Любовта, сластна. -
И аз благодаря за този прекрасен стих.
-
Благодаря на всички от сърце!
-
Валентине, благодаря ти!!! С престъпно младите ми колежки четем чудото, което си написал и ти се кефим. Описал си живота...
И им казвам, на тези мои момичета с разголени и през зимата пъпчета, ако някой по-възрастен мъж, някога ги закачи...просто да му се усмихнат...Да си спомнят твоя стих и да не забравят, че всеки дядо и всяка баба, някога са били неприлично млади!!! -
По-грях ще е,ако у теб "не трепне".
Тя-Божа дъщеря,ти-Божи син!
А Господ не наказва,само шепне:
Грехът признат ли е,е половин...
Поздрав,Вальо! -
За нещата от живота...
Прекрасно стихотворение!!! -
Прекрасен, невероятен и реален стих , погледнат от върха на годините...
-
Прекрасен стих...!!!
-
Великолепно!Аплодисменти!
-
Разголени истини в красив стих!
Поздрав! -
Идеята, че любовните грехове се виждат като такива само от върха на годините, е убедително изведена и защитена.
Впечатлява логическата последователност на мислите, изразена чрез здравата смислова връзка между куплетите.
Финалът ни връща към началните редове и така се получава едно прекрасно рамкиране на стиха в композиционен аспект.
Мисля, че от тази творба има какво да научат и тези, които пишат добре.
Поздрави! -
много хубаво пишеш,някак си спокойно и красиво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не знам защо направих връзката и се връщам към едно мое младежко стихотворение, които завършва така:
И който вижда грешницата в мен
от грях такъв да бъде победен!
Поздрав за невероятната ти поезия, Северианин!