Гумичка
Гумичка
Гумичке, гумичке,
в кое чекмедже си сега
да излезеш, да изтриеш
грешките на мойта слепота?
Не виждах аз около себе си,
гледах красотата на очите си,
ала те сега са тъжни
и не искам да изглеждат така.
Гумичке, измъкни се от твойто чекмедже,
изтрий тъгата от очите ми,
да може да си нарисувам нови.
А те ще бъдат пълни с радост
и ще премахнат всички белези на глупост,
що направих аз от самота.
Ала гумичката ми отвърна:
“Не може само тъй да се говори.
Та ти дори Смъртта прегърна,
а щастие искаш аз на тебе да ти върна.
Ще трябва да се постараеш
повече с живота да не си играеш.
Не бива всичко, дето искаш, с него да направиш –
ще се хлъзнеш, паднеш и удавиш.
Опитай се да построиш една щастлива реалност.
Очи красиви винаги ще има твоето лице,
щом с добро изпълниш нечие сърце!”
© Мирелла All rights reserved.
