Хаотично
Изхабих всички думи от речника
за безкрайни, посредствени фрази.
Защо никой не ме спря?
Защо никой не ме намрази?
Повярвах на всички чувства,
без да има нужда и смисъл.
Пожелах да правя изкуство,
а не смогнах дори с правописа.
Пожелах да съм пожелана,
но... нещо не ми се получи.
Помислих, че съм разбрана
и... нищо не научих...
Потърсих някъде граница
между може и не бива.
Изписах стотици страници
и опитах да съм щастлива.
................
Не мога да пиша.
Не зная с кого
да тръгна нанякъде,
без да има защо.
Не съм те търсила,
обаче те срещнах.
Не съм постъпвала
по-погрешно.
...........................
Така съм уморена
и досадно ми се спи.
Нямам сили да изстена
пред компютъра дори.
Не знам накъде да тръгна,
а защо ли трябва да знам?!
Не мога да се измъкна,
а светът е толкова сам.
Пространството се променя.
Времето все си върви.
А някъде около мене
изведнъж... се появи ти.
И непознат, неприлично искрен
смях ме заля от екрана.
А аз, без много да мисля,
протягам ръка да го хвана...
© Цвети Пеева All rights reserved.
