Jan 15, 2009, 9:29 AM

Хастар

  Poetry
694 0 2

все така ще бъде

си казва всяка вечер

момчето на мечтите ти

аз няма да я срещна

жената на живота ми

ще заспивам все така

самотен и обръгнат

от живота или по-скоро

от неговата липса

за бога хора

какво ви става

опакото на смъртта

крие в хастара на последния

скапан ден

пожелания

от деня след смъртта

на вярата в деня

след днес

хищниците

са болни

от анорексия

вече няма

смърт

в речника на

тревопасните

тази скука

ме съсипва

когато

не бях на себе си

беше интересно

къде са ми

ролите

шнолите

и всички

останали

ненужни атрибути

будещи някакви

впечатления

такъв е

животът

по-скоро

ненужен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...