Хей, тук съм!
Хей, тук съм!
Хей, тук съм! Не ме ли виждаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялата стая.
Не ме ли усещаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялото ти същество.
Не ме ли чуваш? - Не!
Странно, аз крещя с пълно гърло.
Хей, тук съм! Помниш ли коя съм? - Не?!?!??!
Аз съм същатата тази, която живя чрез тебе.
Аз съм тази, която ти уби
и изхвърли в канавката.
Аз бях лампичката, която светеше нощем над леглото ти,
и същатата тази, която ти изгасяше,
когато ти се приспиваше.
Аз бях твоята кислородна маска.
Аз бях хляба и водата.
Тава бях.
А коя съм сега?
Сега съм празен звук.
Сега съм тъжна песен.
Сега съм скъсана струна.
Сега съм отчаяна птица.
СЕга съм това, което си ти.
Хей, тук съм! Не ме ли виждаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялата стая.
Не ме ли усещаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялото ти същество.
Не ме ли чуваш? - Не!
Странно, аз крещя с пълно гърло.
Хей, тук съм! Помниш ли коя съм? - Не?!?!??!
Аз съм същатата тази, която живя чрез тебе.
Аз съм тази, която ти уби
и изхвърли в канавката.
Аз бях лампичката, която светеше нощем над леглото ти,
и същатата тази, която ти изгасяше,
когато ти се приспиваше.
Аз бях твоята кислородна маска.
Аз бях хляба и водата.
Тава бях.
А коя съм сега?
Сега съм празен звук.
Сега съм тъжна песен.
Сега съм скъсана струна.
Сега съм отчаяна птица.
СЕга съм това, което си ти.
© Силви Степан All rights reserved.
