Химн за любовта
лее се песен в небесната шир.
Дремят под сянка отрудени хора,
лебеди плуват във малкия вир.
Стръкове златни проблясват прикрито
-нежно южнякът ги с дъх залюля.
Звънко прелитат в цветята пчелите
-мокрят ефирни крилца със роса.
Облаче бяло се рее в небето
-вплитат се в него игриви лъчи.
Смях прокънтява - там нейде в полето
-палаво ехо след него лети.
Трепкат крилцата на две пеперуди,
кацнали плахо на полски цветя .
Пламъци греят-като изумруди
в очите на две същества...
Блика там обич,любов и надежда
-пее за тях светът пременен...
Бавно денят главата си свежда,
а те се разделят...до другия ден...
© Магдалена Василева All rights reserved.