ХУДОЖНИК
Вместо платно ползвах небето.
Вместо жълто взех слънчевата душа.
Вместо червено сложих си там сърцето.
Зеленото сбрах от близката ми гора.
Синьото него вече го имах.
Пъстрото ми подари есента.
За бялото просто изчаках зимата.
Смесвах боите и мацах просторната шир.
Вятърът ми помагаше да ги размесвам.
Нарисувах пътека, цветя, речен вир...
Птиците ми се усмихваха с нежна песен...
Когато завърших... и аз онемях.
Картината кръстих "Настроение".
С боите-Живот да нарисувам успях
само и единствено тебе.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
