Jun 27, 2007, 1:07 PM

ХУДОЖНИК

  Poetry
867 0 13
Вместо бои взех от живота неща...
Вместо платно ползвах небето.
Вместо жълто взех слънчевата душа.
Вместо червено сложих си там сърцето.

Зеленото сбрах от близката ми гора.
Синьото него вече го имах.
Пъстрото ми подари есента.
За бялото просто изчаках зимата.

Смесвах боите и мацах просторната шир.
Вятърът ми помагаше да ги размесвам.
Нарисувах  пътека, цветя, речен вир...
Птиците ми се усмихваха с нежна песен...

Когато завърших... и аз онемях.
Картината кръстих "Настроение".
С боите-Живот да нарисувам успях
само и единствено тебе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...