И аз се уморих
Уморена съм, като залеза златен
искам и аз да си тръгна с деня,
но нали всеки миг е потребен
и за обич мечтае всяка жива душа.
Уморих се, но понякога се усмихвам
на детето си... и на теб, моя любов.
Аз съм пясък и през улей изтичам,
вече не чакам дори благослов.
Все към залеза вървя мълчаливо,
и ме привлича със своята красота!
Денят сплита лъчите си в слънцето
а разплита черни къдрици нощта.
искам и аз да си тръгна с деня,
но нали всеки миг е потребен
и за обич мечтае всяка жива душа.
Уморих се, но понякога се усмихвам
на детето си... и на теб, моя любов.
Аз съм пясък и през улей изтичам,
вече не чакам дори благослов.
Все към залеза вървя мълчаливо,
и ме привлича със своята красота!
Денят сплита лъчите си в слънцето
а разплита черни къдрици нощта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
