May 2, 2007, 10:34 AM

И аз така...

  Poetry
832 0 1
 

Мълчиш.
Де и аз да можех
като теб да затворя
очи -
безразлични, студени,
ръка на очите си сложих -
горчи
като силно кафе на закуска.
Kато "Едно италианско лято"
звучиш.
Вълшебните нощи пак чувам
и вихър отново се спуска...
Вървеж
по тайни и стъмни пътеки
и навсякъде - кръстопът.
Скреж
по смолисто черните мигли.
Тъжен поглед затворил навеки.

И под сянката зловеща
на мрак и черна пелена,
мъждукаха хиляди свещи
и угасват една по една.
И с отровните пари
от думите тъжно...
няма кой да пожали,
нима някой е длъжен
да обича отново - не.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Франческа Салиери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...