и като котка се наежи
В м е с т о с б о г о м
И КАТО КОТКА СЕ НАЕЖИ
Нощта в искрящите дървета -
Разкри лицето ти,
Лицето!
То
Беше
Снежно.
По острова на тротоара
Се люшна дъжд - зъл
И обречен.
Секирата на светофара
Във жълто те изсече.
Къс остър поглед.
Стана светло:
Косите... Устните... Косата...
Къс, преобърнат миг - и ето,
Уж пак си Ти,
Но непозната!...
И музиката се обърка,
Кънтяха сградите студено,
Сред локва кръв кола изхърка -
Спря на червено.
И после, после... Просто - нищо...
И изначална Неизвестност.
Коли в нощта.
Дъждът безличен
Стовари сивата завеса.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
