Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
Apr 23, 2007, 1:01 AM

и като котка се наежи

  Poetry
745 0 4
 

В м е с т о   с б о г о м


И КАТО КОТКА СЕ НАЕЖИ

Нощта в искрящите дървета -

Разкри лицето ти,

Лицето!

То

Беше

Снежно.


По острова на тротоара

Се люшна дъжд - зъл

И обречен.

Секирата на светофара

Във жълто те изсече.


Къс остър поглед.

Стана светло:

Косите... Устните... Косата...

Къс, преобърнат миг - и ето,

Уж пак си Ти,

Но непозната!...


И музиката се обърка,

Кънтяха сградите студено,

Сред локва кръв кола изхърка -

Спря на червено.


И после, после... Просто - нищо...

И изначална Неизвестност.

Коли в нощта.

Дъждът безличен

Стовари сивата завеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0