И клоуните плачат...
Живеем сякаш в приказка,
която се върти във кръг,
смеем се и плачем и все
вървим по този път...
Повечето сме все весели
и крием своите мъки и тъги,
зад маските се прикриваме
и пускаме гадни лъжи...
Колко е забавен нашия ден,
забавляваме се без грижи дори,
но тайно във себе си
мъката ни разяжда, гори...
Клоуни сме ние,
които тайничко плачат, ридаят
зад кулисите на нашия
театър безкраен...
Защо не можем да бъдем себе си,
за да направим по-истински дните,
защо не можем да се смеем,
без капка лицемерие в очите...
Кой ни направи такива,
лицемерни неискрени души,
кой ни превърна във кукли,
които прикриват свойте сълзи...
© Мелиса All rights reserved.
