И пак нещо тъжно за любовта
Прошка ли? Не я заслужаваш -
прощава се само, на който може да прости.
Любов ли? Вземаш я от мен и на друга я даваш -
да ти вярвам вече, просто забрави!
Път ли? Давам ти пътека
и своя малък рай да изградиш.
Гласът ми? Той след тебе отеква,
но след време за грешките сам не ще си простиш.
Милост? Това ти е до болка непознато,
тогава милост не очаквай ти,
ще ти върна всичко обратно -
на мое място ще те поставя... и ще боли...
Другата? Тя те заслужава -
жена-трофей за твоето его,
тръгвайте - аз те подарявам,
аз ще съм щастлива с него.
Хората? Да говорят, няма да ги слушам,
те само в чуждата рани сол посипват.
Самотата? В нея ще се сгуша -
чувам, че с времето хората я обикват.
Аз? Аз съм тъжен ангел,
овъргалян целия в кал.
Душата? Тя мъртва е, но ми се смее,
гледа ме от високо и за мене я е жал...
прощава се само, на който може да прости.
Любов ли? Вземаш я от мен и на друга я даваш -
да ти вярвам вече, просто забрави!
Път ли? Давам ти пътека
и своя малък рай да изградиш.
Гласът ми? Той след тебе отеква,
но след време за грешките сам не ще си простиш.
Милост? Това ти е до болка непознато,
тогава милост не очаквай ти,
ще ти върна всичко обратно -
на мое място ще те поставя... и ще боли...
Другата? Тя те заслужава -
жена-трофей за твоето его,
тръгвайте - аз те подарявам,
аз ще съм щастлива с него.
Хората? Да говорят, няма да ги слушам,
те само в чуждата рани сол посипват.
Самотата? В нея ще се сгуша -
чувам, че с времето хората я обикват.
Аз? Аз съм тъжен ангел,
овъргалян целия в кал.
Душата? Тя мъртва е, но ми се смее,
гледа ме от високо и за мене я е жал...
© Ванеса All rights reserved.
