Aug 12, 2008, 11:39 AM

И пак за нея пиша аз

  Poetry
1K 0 3
Май позабрави времената,
когато, вместо имената,
Прасчо и Мечо се наричахме
и твърде много даже се обичахме...

Сега играеш с мен някакви игрички,
видиш ли ме, правиш нежните очички,
а да поговоря с теб не мога,
отдавна съм изпаднал във тревога,
че обадя ли ти се, за мен си все заета.

Откъде се взе таз съдба проклета
да се влюбя аз
във детенце от 9-ти клас???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомир Милошов All rights reserved.

Comments

Comments

  • именно Щот е заета драпаш толкова.. ако ме разбираш
  • Хах... амииии, любов, няма възраст за нея Ще отмине, не си белей косите толкова, млад си още и тепърва те чакат и други любови
  • на всеки се случва...е не чак на всеки но на достатъчен брой хора...независимо от възрастта

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...