Aug 12, 2008, 11:39 AM

И пак за нея пиша аз

  Poetry
1K 0 3
Май позабрави времената,
когато, вместо имената,
Прасчо и Мечо се наричахме
и твърде много даже се обичахме...

Сега играеш с мен някакви игрички,
видиш ли ме, правиш нежните очички,
а да поговоря с теб не мога,
отдавна съм изпаднал във тревога,
че обадя ли ти се, за мен си все заета.

Откъде се взе таз съдба проклета
да се влюбя аз
във детенце от 9-ти клас???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомир Милошов All rights reserved.

Comments

Comments

  • именно Щот е заета драпаш толкова.. ако ме разбираш
  • Хах... амииии, любов, няма възраст за нея Ще отмине, не си белей косите толкова, млад си още и тепърва те чакат и други любови
  • на всеки се случва...е не чак на всеки но на достатъчен брой хора...независимо от възрастта

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...