И пак за нея пиша аз
когато, вместо имената,
Прасчо и Мечо се наричахме
и твърде много даже се обичахме...
Сега играеш с мен някакви игрички,
видиш ли ме, правиш нежните очички,
а да поговоря с теб не мога,
отдавна съм изпаднал във тревога,
че обадя ли ти се, за мен си все заета.
Откъде се взе таз съдба проклета
да се влюбя аз
във детенце от 9-ти клас???
© Цветомир Милошов All rights reserved.

