И после аз. А после ти...
Ще бъда в бяло.
Заради себе си.
На себе си отдавам се.
Не чуваш ли?
Сега сърцето ми отрича те.
Прощавай ми.
Когато черният орел поиска ме.
Ще бъда негова.
Аз съм във бяло винаги!
А, тя, душата ми е птицата.
Тя иска да се слее
с простора и със вечното.
Като синяние. И свещ.
Но не в пожар.
В искрицата.
На онзи вечен пламък.
Който зачева в мене святото.
За да летя!
Да съм свободната.
Аз съм родена без крилете си.
И аз обичам.
И скърбя.
А после плача.
Непотърсена.
Все още в бяло съм.
Заради себе си.
Ти искаш ме!
И после аз.
А после ти.
И тъй нататък.
А после аз.
И после ти...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Това мисля ,че го знам, но аз съвсем не съм отчаяна
