vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
May 14, 2006, 11:30 PM

И ЩЕ ДОЧАКАМ РАЗПЕТИЯ СИ ПЕТЪК 

  Poetry
676 0 4

Дочаках изгрева.

В съня си  цяла нощ

това съм си мечтала.

Хайде! Ставай, Слънце!

Усмихни се, че  съм цяла.

Стопли ме!  Утрините

пак изглежда ще са мокри

и студени...

И росата, ще я има  в очите,

но нали съм  оживяла.

Знам, Слънце! Дори

да не ми казваш...
Съседа  рано,

в безумство

цяла нощ пирувал,

ще се изплюе пред

нозете ми...

Спокойно! Без тревога!

То кучето – приятеля

ще “вдигне крак",

и ще спаси останалото

от дамгосване.

Бъди със мене, Слънце.

Днес по обед.

Когато съм раздала  себе си...

На оня, който в църквата

ме гледаше и искаше

да се усмихне. Ех, Слънце,

все нещо...

някому съм сторила!

Следите ли? В мене са.

Засипани с пепел.

Сега ти махам. Тръгваш.

Вече заздрачава.

А исках още мъничко

да си попея. Оная песен,

истинската -

за клетвата и кръста...

Върви си! И утре ще осъмна.

И ще дочакам разпетия си петък -

да видя как  Юда,

я предава за няколко

мръснишки  сребърника

© Веска Алексиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??