И ЩЕ ДОЧАКАМ РАЗПЕТИЯ СИ ПЕТЪК
Дочаках изгрева.
В съня си цяла нощ
това съм си мечтала.
Хайде! Ставай, Слънце!
Усмихни се, че съм цяла.
Стопли ме! Утрините
пак изглежда ще са мокри
и студени...
И росата, ще я има в очите,
но нали съм оживяла.
Знам, Слънце! Дори
да не ми казваш...
Съседа рано,
в безумство
цяла нощ пирувал,
ще се изплюе пред
нозете ми...
Спокойно! Без тревога!
То кучето – приятеля
ще “вдигне крак",
и ще спаси останалото
от дамгосване.
Бъди със мене, Слънце.
Днес по обед.
Когато съм раздала себе си...
На оня, който в църквата
ме гледаше и искаше
да се усмихне. Ех, Слънце,
все нещо...
някому съм сторила!
Следите ли? В мене са.
Засипани с пепел.
Сега ти махам. Тръгваш.
Вече заздрачава.
А исках още мъничко
да си попея. Оная песен,
истинската -
за клетвата и кръста...
Върви си! И утре ще осъмна.
И ще дочакам разпетия си петък -
да видя как Юда,
я предава за няколко
мръснишки сребърника
© Веска Алексиева All rights reserved.
