И тази нощ в полето ще огрее,
с проядено, мастилено сетре.
Луната пак ще мига и ще зрее,
а сенки ще погълнат дефиле.
Калта ще пие тъмното си вино,
скали ще мъмрят в своя сън,
небето ще забрави да е синьо,
ще се загуби и самотен пън.
А облаци с изтъркани копита,
ще чаткат в равния си строй,
искри ще блясват до насита,
в очакване на сутрешен покой.
© Лъчан All rights reserved.