И тази се превръща в стара...
И тази се превръща в стара,
годината последните минути
отброява, но иде друга... нова.
Незная, тя какво ми носи.
И нямам сили да си пожелая,
защото нищичко не искам.
Било, каквото е било.
Красиво, лошо, вече все едно.
Ръцете ми не се издигат във криле,
земята е земя, а не небе.
А облаците са дъждовни и мъгливи,
а не криле на пеперудите красиви.
Луната няма светлина, а отражение.
Звездите са далечните видения,
от сънищата откровения.
Оставям в тази старата от себе си,
от болката и от сълзите си.
А в новата не зная, ще ме има ли.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
