Още пращам по вятъра своите писма
и се губя в угаснали залези...
Пъдя спомени прашни, горчи от тъга,
и заплитам от стихове нанизи...
Още в тихите нощи не идва сънят -
по пътеките лунни се рея
и измислям си приказки, за да заспя...
Самотата ли? Свикнах със нея.
Още ходя в пустинята с боси нозе
и от лепкава жажда треперя...
Всеки срещнат от мене по мъничко взе.
Свой оазис къде да намеря? ...