И успя...
Кажи ми сега,
с какво толкова ме плени?
Как разпали в мен любовта?
И как успя в мислите ми да си?
Какво ми направи?
Да не би да ме отрови с наркотик?
Какво стори,че сърцето не може да те забрави?
как успя да ме накараш да запомня смехът?
Не знам,нищо не знам,
само че те обичам повече от всичко на света.
Където и да идеш,аз съм там...
И те чакам да видиш отново любовта...
Как ме накара да те помня вечно,
и защо след тебе,друг не мога да погледна?
Обрече ме на мъки нечовешки,
а сега съм сама и се чувствам непотребна...
Какво ми направи,че не спирам сълзи да лея,
мисля за теб и съжалявам самата себе си.
Незнам докога в този ад ще мога да живея,
но сякаш от гняв или от страх ти викам-Върви...
Изричам върви,а в душата-Спри...
Що за обич е това?
веднъж тръгнеш ли,не се обръщай ти...
Никога не ще си направиш труда да потърсиш отново любовта...
Найстина незнам как успя,
изигра идеално своята роля.
Не беше нищо повече от поредната игра,
в която аз трябваше да съм жертвата твоя...
И успя...
© Александра Матеева All rights reserved.
