Jul 20, 2007, 9:12 AM

ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

  Poetry
969 0 11

В теменужен цвят очарование,
докосващо дори с мълчание.
Гълъбови очи, разбиращи,
мечтите в едно събиращи.
В тихата нощ лунно мечтание,
на страст и ласки съчетание.
Сърце, от обичта преливащо,
най-добрите думи намиращо.
Душа, от небето извираща,
в ритъм на любов пулсираща.
Идеална, но съсвсем естествена,
в приказно щастие възнесена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...