Jul 20, 2007, 9:12 AM

ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

  Poetry
970 0 11

В теменужен цвят очарование,
докосващо дори с мълчание.
Гълъбови очи, разбиращи,
мечтите в едно събиращи.
В тихата нощ лунно мечтание,
на страст и ласки съчетание.
Сърце, от обичта преливащо,
най-добрите думи намиращо.
Душа, от небето извираща,
в ритъм на любов пулсираща.
Идеална, но съсвсем естествена,
в приказно щастие възнесена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...