Игнажден
Игнажден е и първа влезе - тя.
Наверно битието се нарежда.
Не вярвах в ненаписани неща,
но първа влезе моята Надежда.
Надеждата, че в Родната страна
в тунела, ще нахлуе светлината
и в стъпките на моята мечта
в причастие ще се сбере водата.
Застинах щом на прага я видях.
Надеждо моя, пак ли ти си първа?
Да беше поостанала назад...
Защо пред Случването се намърда?
Поверието пак ме покоси.
На първия годината прилича.
Очакването вече ми тежи
и летаргично вече ме увлича.
Надеждата прекрачи моя праг.
Аз другия Игнажден вече чакам.
Пак преуспява, който е богат,
а не успява който е наказан.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
