Dec 22, 2013, 1:46 PM  

Игнажден 

  Poetry
993 0 2

Игнажден е и първа влезе - тя.

Наверно битието се нарежда.

Не вярвах в ненаписани неща,

но първа влезе моята Надежда.

 

Надеждата, че в Родната страна

в тунела, ще нахлуе светлината

и в стъпките на моята мечта

в причастие ще се сбере водата.

 

Застинах щом на прага я видях.

Надеждо моя, пак ли ти си първа?

Да беше поостанала назад...

Защо пред Случването се намърда?

 

Поверието пак ме покоси.

На първия годината прилича.

Очакването вече ми тежи

и летаргично вече ме увлича.

 

Надеждата прекрачи моя праг.

Аз другия Игнажден вече чакам.

Пак преуспява, който е богат,

а не успява който е наказан.

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??