Jul 27, 2006, 12:57 PM

Икаров полет

  Poetry
1.1K 0 0

Слънце.
Без съзнание
и без позорни
мисли сред
лабиринта.
И слънце.
Да полетя-
върху илюзиите си,
върху копнежите,
да се погубя-
в илюзиите си,
в копнежите.
О,слънце.
Аз вече знам.
И не признавам
чужди правила-
и реалността
и лабиринта-
измислица са.
Единствено ми
трябва мойто пладне.
Ти,слънце!
Вгъна се оная
тъмнина,
зората се препъна-
и ето го.
Сега.
Летя-
далеч чернее
лабиринта,
побелявам
и погубвам се,
но ти го знаеше.
Знаеше го,Слънце?
Неистови копнежи-
издигат ни
във полет,
за да умрем
във тоя полет.
Надмогнали сме
лабиринта?
Илюзия.
А Откровението
илюзии
не е признвало.
Ти знаеше,нали.
Копнеж.
Утопия.
Пропадане.

Стопих се аз,
стопих се...
във крилете на Икар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Кожухарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...