Jul 1, 2008, 8:31 PM

Илюзии

  Poetry
956 0 4
И отново, ден след ден,
душата ми плаче,
поглеждайки към мойте мечти,
мечти за моя си свят.
Зад прозрачните стени,
във свят от спомени,
следвам минали трепети,
спомени от теб и мен.
Нарисувани в лъжи и болки,
и чуваща само гласа на гарвани,
сега изграждам илюзии,
просто илюзии или живея във Ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саши All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...