Sep 23, 2006, 8:09 PM

Илюзия

  Poetry
749 0 6
Погали ме с нежни ръце,
докажи ми любовтта си,
разкрий ми своето сърце,
подтисни за миг гордостта си.
Отвори ми вратата към твоя свят,
нека с моя ги слеем в едно.
Недей стоя безучастно,
пожелай ме в своето легло.
Да,объркан си,не си очаквал,
от мен да постъпя така.
Недей,само не светвай лампата,
защото ще изчезне илюзията,
че си в стаята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...