Nov 11, 2006, 9:38 PM

Илюзия

Poetry

761 0 2

Без приятели сама,
без надежда една.
Когато тъжна съм
не ги интересува!
Когато вкъщи съм-
викам,но никой не чува!
Боли ме сърцето,
на кой ли му пука!?
Това е което
ми дава поука!
Приятели няма,
това е илюзия!
В душата ми рана,
от болка охлузена.
Не мога,не искам
вече да чувам!
В живота подтискан
сама ще пътувам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

abandoned_girl (Петя Терзийска)

Ти знаеш, мен ме има!
Нима не можеш да усетиш топлината?
Преодолей студената зима
и повярвай в гласа на душата!

2006-11-12T17:37:11+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Те може би са някъде около теб,
но да ги усетиш още не успяваш.
Не се отчайвай, погледни напред
отвори сърце,търси и ще получаваш.

Поздрав и усмивка.

2006-11-12T15:05:25+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0