Има Любов
Избуях в топлината на очите ти влюбени.
Зеленея от светлината на твойта любов.
Станах нива засята от твоите устни.
Плодородна. Засищаща. Дар за живот.
Извърви ме, вземи ме. Този път е безброден.
Няма връщане, спиране, вече няма покой.
Щом засял си Любов, ще я жънеш безсънен.
После с шепи на птиците гладни я дай.
Те ще носят зрънцата, във човчици стиснали
всички мои копнежи и твойте въздишки.
По небето ще сеят любовта ни във полети,
за да падне отново с дъждовните капки.
И по ручеи изворни тя ще се носи,
ще пои по полята звъниките цъфнали,
после ширнала ще се влее в реките,
за да стигне моретата с бурни вълни.
А вълните, във тътен с ураганния вятър,
ще я стелят по други брегове и земи.
Пак ще никне Любов. Господ е щедър,
да раздава от плода ни и на други души...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
