Има любов
Има любов
Повярвах вече в нея,
открих я в твоето лице,
красивата любов – има я:
ти вдъхна живот на едно сърце.
Отново лудо затуптя
с хиляди надежди и стремежи,
душата волно полетя,
тя носи в себе си любовни копнежи.
За тебе вече пея аз,
за тебе пиша всеки стих,
предвещавам всичко само на нас
и живота мой вече на тебе посветих.
Ти сякаш си реален сън,
неземен образ – герой от мит,
прозрял самотата, в която съм,
долетял от рая, за да ме спасиш.
Да, истина е любовта,
притаена в някой кът.
Идва и променя човешката съдба,
при мен дойде тя този път.
© Мария Амбова All rights reserved.
