Има смисъл
Животът ни е подъл, зъл и мерзък,
потънал в прегрешения, себичен.
Животът ни е жалък и перверзен
и за различните той е различен.
Животът ни е вехта дрипа черна,
но не за всеки тя е парцалива.
Лъжата прави я досущ модерна.
Парата път напреде й открива.
Свирепи, озверени и жестоки
телата ни през дупките надничат.
В сърцата - мраз, джобовете -дълбоки,
зависи колко щедро се обличат.
А толкоз малко всекиму е нужно:
добрата дума, топла зимна дреха;
да сме единни, братскиму задружни
и върнеме човешкото в човека.
Сирака блед при майка му да върнем,
на болен да отваряме вратата,
ръка дадем на стареца прегърбен,
да не пестим за просяка петака.
Такива мисли мъчат ми главата.
Със крак един, във въздуха увиснал,
аз виждам още вяра във сърцата
и тайно си повтарям: "Има смисъл".
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
