vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
Nov 10, 2006, 6:09 PM

ИМАХ НЯКОГА ... ЗА ТЕБЕ 

  Poetry
879 0 15

Ако малко беше ми дал...

Ако беше ми сипал,

в чашата... капка  надежда,

щях да погълна и твойте  сълзи,

със  жажда любовна,

бих всичко  отпила.

       Ако имаше мъничко смелост,

за миг само да ме докоснеш...

В шепи жарава щеще да сбираш,

от силата ми на огъня – буен.

        Ако беше откъснал парченце,

от сърцето си само веднъж,

и до моето редом да го положиш...

Знаеш ли? Би ослепял…

Защото две стъкалца заедно,

по-ярко могат да светят.

        Нямам вече нужда –

                от “ако и защо.”

                      Уби  ме  и

                                немият  поглед.

Тръгнах. Сама. 
Да търся брод и простор...

Трохи не посипах – за връщане.

Имах някога за теб

и сърце

и ръце

и любов.

               Сега...

               Нищо нямам сега.

                         Само споменът. И

                                       празната чаша.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • здравей чаша-ние пак сме сами!!!хубаво
  • Впечатли ме до болка...прегръщам те със сърцето си!!!
  • Веси много истински и въздействаш стих си сътворила...Поздрави и от мен !
  • Винаги се открояваш, Веси, със силата на думите си...
  • Имаш всичко щом си запазила себе си
    това е най важно другото се намира!!!
    До болка познати чуства добре описани!
    Поздрави!!!
  • Весе!!!
    Върха си!!!
  • Имаш сърце и ръце, а любов - не, така ли!?
    Не вярвам!
    Докато имаш туптящо сърце от теб зависи!
    Много силен стих, и много тъжен без любов!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ви,че споделихте написаното!На всички!
  • Много истински стих... И болезнен... Прегръдка и от мен!
  • Много познатоПоздрави
  • Каквото е писано, то се случва!!!
    Чудесен стих, Веси!!! Поздрави!!!
  • Така е трябвало да стане -
    казваме си
    и намираме покой,
    макар да ни е трудно...
    Остава ни едно –
    да се придържаме
    към избраната стена,
    когато търсим
    изхода на лабиринта...
    ----------
    Поздрави, Веси, благодаря ти, че споделяш с нас.


  • Нямам думи...и затова ще замълча!!! Поздрави!!!
  • Много ме впечатли стиха ти,Веси!
    Тръпнещ е...
    Благодаря!
  • Имах някога за теб
    и сърце,
    и ръце,
    и любов.
    Сега...
    Нищо нямам сега...
    * * *
    Имаш, Веси! Имаш голямо сърце, изпълнено с доброта и обич!
    Докосна ме стиха ти - много болка си разкрила! Силна прегръдка от мен!

Random works
: ??:??