ИМАХ НЯКОГА ... ЗА ТЕБЕ
Ако малко беше ми дал...
Ако беше ми сипал,
в чашата... капка надежда,
щях да погълна и твойте сълзи,
със жажда любовна,
бих всичко отпила.
Ако имаше мъничко смелост,
за миг само да ме докоснеш...
В шепи жарава щеще да сбираш,
от силата ми на огъня – буен.
Ако беше откъснал парченце,
от сърцето си само веднъж,
и до моето редом да го положиш...
Знаеш ли? Би ослепял…
Защото две стъкалца заедно,
по-ярко могат да светят.
Нямам вече нужда –
от “ако и защо.”
Уби ме и
немият поглед.
Тръгнах. Сама.
Да търся брод и простор...
Трохи не посипах – за връщане.
Имах някога за теб
и сърце
и ръце
и любов.
Сега...
Нищо нямам сега.
Само споменът. И
празната чаша.
© Веска Алексиева All rights reserved.
