Apr 8, 2011, 3:48 PM

Името любов

  Poetry
924 0 0

Едва днес разбрах за най-важния въпрос,

запитах се какво  всъщност е любов?

Вярвах, че е таен и сакрален ребус,

мислех я за смисъл на живота ни суров.


Не знам защо, но бленувах принца мой,

без да знам дори с какви очи е той,

да дойде някога и някак си при мен,

а после на прегръдките му да остана в плен...


Мечтаех за изпепеляваща любов, 

на красив безлюден остров. 

Нощем звездите да леят над мене благослов,

а сутрин с целувка да усещам порив нов.


Но чак сега при мен дойде тайнството  любов,

днес погеднах в очите пъстри и разбрах,

докоснах силните  ръце и го почувствах,

положих глава на гърдите ти и чух нейния зов.


Няма фанфари и бели гълъби високо да летят,

нито драми епични със сълзи пропити да се леят.

Аз се влюбвам в тебе наново всеки ден,

и знам, че любов е просто да бъдеш до мен!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....