Името ти.....
С очи завързани ще те потърся!
Дори незрима пак ще те открия!
Шептейки името ти, ако онемея
с треперещи ръце ще го извая!
Вълните името ти ще изтрият.
Далече после ще го отнесат.
Чайките след време ще повтарят
името, което със любов зовях.
Ще го поемат после ветровете,
разпръсвайки го на четири страни.
Ще го преповтарят планините
със ехото на ръбести скали.
Реките, своят път поели,
ще грабнат от ехтежа стон,
да го измият във водите,
превръщайки го в нежен ромон.
Земята тихо ще шепти,
поела от реките свежестта,
и дъжд, когато завали
ще ти напомня любовта...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
