...И ще помоля слънцето да ми прости,
че светлината му смених със сива сянка...
Че пофлиртувах с облака ленив,
с дъждовната му матова осанка.
Полегнах сред полето, онемял,
прегърнал шиите неземни на тревите.
Разтворени в най-синята печал,
се любеха с пространството очите.
Прогонила флотилията бели дни,
със зъби мургави се спусна тъмнината.
Нощта разголена от ъглите се появи,
усмихната, с червило черно на устата...
© Младен Мисана All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Къде ще ходи. Много хубаво.