...И ще помоля слънцето да ми прости,
че светлината му смених със сива сянка...
Че пофлиртувах с облака ленив,
с дъждовната му матова осанка.
Полегнах сред полето, онемял,
прегърнал шиите неземни на тревите.
Разтворени в най-синята печал,
се любеха с пространството очите.
Прогонила флотилията бели дни,
със зъби мургави се спусна тъмнината.
Нощта разголена от ъглите се появи,
усмихната, с червило черно на устата...