Инфарктно състояние
Уморен съм вече от въпроси
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава,
как се харчи вече на парче.
Друг не искам да ме поучава
как троха се дава на врабче.
Да задам един въпрос се пада
и ръка си слагам на сърце.
Горе ли е или тука Ада?
Че е тука, вдигам две ръце.
И понеже губя го процеса,
аз се примирявам с този факт:
страшен вече е за мене стреса
с дебнещия ме на път инфаркт.
© Никола Апостолов All rights reserved.
