Иска ми се...
Иска ми се да съм черен облак,
да поря небесата с гняв и гръм
и вместо тебе, да разкъсвам небосвода,
поемайки гнева ти, да излея го навън...
Пресъхнала, душата искам да полея,
със ручей сълзи - капки освежаващ дъжд,
да напоя я искам, като мене
ти да не съхнеш ни веднъж...
Иска ми се да съм плачеща върба,
да страдам и да плача, вместо теб...
Да се огъва в мъки мойто женско тяло,
а твоето да е наред...
Иска ми се да съм панацея...
Да заличавам всяка болка, мъка и сълза...
В душата радостта да ти долея,
със щастие частичка, във разтвор на свобода...
Иска ми се да съм като хляба,
необходима всеки ден,
за мене искам да си гладен,
да те засищам с всичко в мен...
Иска ми се да съм аз водата,
която да разхлажда твойте устни,
да чувстваш жажда необятна,
щом с теб не съм и не ме вкусиш...
Иска ми се да съм тайна мисъл
и да кръжа във твоята глава...
Да не искаш да я кажеш и напишеш...
Да бъда само твоя на света...
Иска ми се да съм черната прокоба,
надвиснала над нашата свобода,
да мога себе си аз да отровя,
свободен само ти да бъдеш,
а аз - за тебе да умра...
Не знам, за тебе вероятно,
че срещнахме се, е съдба...
Но, че те имам, е невероятно...
И че съм твоята Жена...
Затуй аз искам всяка мъка да поема,
да не я чувстваш остро, като мен,
възможно ли е да го сторя,
само със една любов в сърцето?
Дали ще може любовта ми
да те защити от всичко на света...
Не знам, но иска ми се да опитам
и всичко лошо иска ми се да спестя...
да поря небесата с гняв и гръм
и вместо тебе, да разкъсвам небосвода,
поемайки гнева ти, да излея го навън...
Пресъхнала, душата искам да полея,
със ручей сълзи - капки освежаващ дъжд,
да напоя я искам, като мене
ти да не съхнеш ни веднъж...
Иска ми се да съм плачеща върба,
да страдам и да плача, вместо теб...
Да се огъва в мъки мойто женско тяло,
а твоето да е наред...
Иска ми се да съм панацея...
Да заличавам всяка болка, мъка и сълза...
В душата радостта да ти долея,
със щастие частичка, във разтвор на свобода...
Иска ми се да съм като хляба,
необходима всеки ден,
за мене искам да си гладен,
да те засищам с всичко в мен...
Иска ми се да съм аз водата,
която да разхлажда твойте устни,
да чувстваш жажда необятна,
щом с теб не съм и не ме вкусиш...
Иска ми се да съм тайна мисъл
и да кръжа във твоята глава...
Да не искаш да я кажеш и напишеш...
Да бъда само твоя на света...
Иска ми се да съм черната прокоба,
надвиснала над нашата свобода,
да мога себе си аз да отровя,
свободен само ти да бъдеш,
а аз - за тебе да умра...
Не знам, за тебе вероятно,
че срещнахме се, е съдба...
Но, че те имам, е невероятно...
И че съм твоята Жена...
Затуй аз искам всяка мъка да поема,
да не я чувстваш остро, като мен,
възможно ли е да го сторя,
само със една любов в сърцето?
Дали ще може любовта ми
да те защити от всичко на света...
Не знам, но иска ми се да опитам
и всичко лошо иска ми се да спестя...
© Мила Нежна All rights reserved.
