Sep 15, 2007, 4:59 PM

Искам...

  Poetry
889 0 10
 

08. 09. 2007 г.


Искам да премина през очите ти

в края на залязващия ден.

Да се смеся с чара на мечтите ти,

да заспиваш, обладан от мен.


Искам да се плъзна по ръцете ти

и когато ги отпуснеш уморени,

да пулсират сладко неуверени

в кожата ти топлите ти вени.


Искам да пребродя твойто тяло

и да спирам често. Да попивам

тайните, които би ми дало

и до края им да те изпивам.


Искам да достигна до слуха ти

в тъмното, да ти прошепна нещо.

Да се нажежи до смърт съня ти

и избухне в пламъци зловещи.


Искам да премина през плътта ти,

нетърпимо окована от желания,

да пречупя предпазливостта ти

с най-изтънчените изтезания.


За да се изправиш срещу мене

и ме връхлетиш с беса на буря,

а пък аз, в конвулсии последни,

да не позволя да се събудиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...