Искам да си лодка
в бурното море
на моята душа!
Така ще мога
със вълна огромна
да те преобърна
и да потънеш там.
Искам да си клонче
от цъфнало дърво.
Така ще може
моята ръка
да те превърже,
ако те нараня.
Искам да си цвете
в моя дом.
Така ще бъдеш
моя грижа.
Но ти си параход огромен
в тихото пристанище на друга.
Но ти си дъб стабилен
и пазиш своята гора,
и имаш дом заключен,
в който гледаш нейните цветя.
© Илиана Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
