Искам да споделям
Пиша... пиша... и както си пиша,
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам...
А гласът ми – отдавна удушен
и едва с тишината привикнал,
вече иска и него да слушат...
Пиша... пиша... - да бъда със себе си!
А гласът – свободата избира...
Е, какво – щом се чувства потребен
и за други – защо да го спирам?
А дори да не искат да чуват,
нека шепне в ушите им стихове...
Ако вика – поне да си струва!
Аз ще пиша... Кротко... И тихо...
С моя глас днес се лее душата ми,
в моя такт танц се ражда и гасне...
Този танц ще танцуват децата ми...
И след тях мойте внуци ще раснат...
Аз ще пиша! И тъй ще изпея
всички песни, които гласът ми
досега да изпее не смееше...
И така ще възкръсва стихът ми!
© Георги Ванчев All rights reserved.
