Искам птичка

Клетка малка ми подариха

и птичка в нея сложиха,

аз я гледах във захлас

и по нея пощурях.

Храних я, поих,

но нещастна беше тя.

Песнички дори и пях

и до нея неотлъчно бях.

Но гледаше ме тя унило,

сякаш казваше ми мило:

- Пусни ме, детенце мило,

виж как сърчицето ми се е свило.

Искам малко аз да полетя,

света за кратко време ще обиколя,

после пак при теб ще долетя

и видяното от мен с теб ще споделя.

И отворих аз вратичката,

и излетя птичката.

После ревнах с пълен глас -

птичката си искам аз.

И смили се над мене тати,

от курника донесе не едно, а две пернати.

Две петлета той ми подари,

но мама това не одобри

и много скоро чорба от тях свари.

И отново ревнах с пълен глас,

нова птичка искам аз!

По-красива, по-голяма,

голяма като пеликана.

Тропах с крак и ревах,

а накрая от изтощение заспах,

и само в сънищата си красиви

с птичката съм отново аз.