Искам птичка
Искам птичка
Клетка малка ми подариха
и птичка в нея сложиха,
аз я гледах във захлас
и по нея пощурях.
Храних я, поих,
но нещастна беше тя.
Песнички дори и пях
и до нея неотлъчно бях.
Но гледаше ме тя унило,
сякаш казваше ми мило:
- Пусни ме, детенце мило,
виж как сърчицето ми се е свило.
Искам малко аз да полетя,
света за кратко време ще обиколя,
после пак при теб ще долетя
и видяното от мен с теб ще споделя.
И отворих аз вратичката,
и излетя птичката.
После ревнах с пълен глас -
птичката си искам аз.
И смили се над мене тати,
от курника донесе не едно, а две пернати.
Две петлета той ми подари,
но мама това не одобри
и много скоро чорба от тях свари.
И отново ревнах с пълен глас,
нова птичка искам аз!
По-красива, по-голяма,
голяма като пеликана.
Тропах с крак и ревах,
а накрая от изтощение заспах,
и само в сънищата си красиви
с птичката съм отново аз.
© Славка Григорова All rights reserved.
