Отиваш си, а аз не мога да те спра. Искам те до мен, но неизбежно е в този ден. Тръгваш... и кога ли ще те видя? След месец? Година? Или в друг живот? Ще ми липсваш. Ще тъгувам. Ще те сънувам. Ще се жертвам за теб, защото те обичам. Но докога? Докато не намеря твое бегло подобие, макар да искам само теб и никой друг.
© София Русева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
