Искаш...

Искаш моята любов,
искаш с мене да си ти ,
но не бъди с мен жесток ,
защото от това боли...
Знай, че имам аз душа ,
можеща да ти прости,
но не ще и позволя ,
защото после мен ще ме боли..
Обичам твоето лице
и знам - обичаш ме и ти ,
но знай, че моето сърце
страда от твоите лъжи.
Какво ли би те променило,
щом до сега аз не успях?
Какво ли би те спряло, мило
да ме излъжиш пак .. и пак ..
Дали незнайна тъмна сила,
или друг призив за любов?
Любов по-чиста
и за теб по-мила,
като изгрева след залез нов.
И както слънцето посреща
Нощта с тъжен вид,
така и нашата надежда
за любов е вече мит ...