ИСКРЕНО... /ДО НЕЯ/
Откраднах ти го.
Не си мисли, че го обичам.
И, че бушува сърцето ми,
всеки път
когато се срещнем.
Не! Той – самичък дойде.
И не ми е казвал...
Какво му е липсвало.
Тайно веднъж ми почука.
И вратата сама се отвори.
Не се притеснявай!
Сълзите ми само изтрива, че
дъждът ми е самотен и мокър
Моля те!
Бъди безразлична!
Нищо не казвай!
Исках от мен да научиш.
Те кучетата - пак ще си лаят,
но нека аз да ти кажа.
Обичам да правя грешки.
Прилягат ми –
някак си... земни, човешки.
Знам.
Знам, че ме мразиш...
Затова не те моля за прошка.
Откраднах ти го. Не го обичам
Повярвай!
Но не искай да ти го върна...
Че, дните ми ще останат
пак, самотни и тъжни
© Веска Алексиева All rights reserved.
