Искрица
ИСКРИЦА
Като гаснещ въглен в мен догаря
една отминала, но истинска любов.
Опитвам се искрица аз от нея да запазя,
за да запаля огън нов.
Но в миг небето потъмнява
и плисва пак пороен дъжд.
Искрицата безсилна загасява.
Оставя я без сили и без "дъх".
С последни сили сякаш тя мъждука
и търси помощ, но уви...
Дъждът жесток е! Не му пука!
Последната и сила той сломи.
Светкавично набързо той си тръгна
без шум така и както придойде.
Искрицата надежда той изтръгна.
Остави само пепел в моето сърце.
Под купчината пепел там просветна
една искра от онзи въглен стар.
Ще чака тя съдбата дълголетна,
да я разпали в нов пожар.
© Пуца All rights reserved.
