Из бездната на свойта суета,
към Теб отправих пълен с болка вик.
Че ти единствен, верен Бог велик,
утеха си във страшна самота!
Очите си от мене тя отвъргна,
а знаеш, Боже, как за тях копнея.
Ще трябва да живея и без нея,
когато утре надалече тръгна.
Сърцето ми без жал разбиха хора,
но Ти от него направи Свой храм! --
прости ми, че при Теб се връщам пак
сломен от болка, горест и умора.
Без Тебе със живота си не знам
дали не бих постъпил кат глупак!
© Тошко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
