denissa (Дениса Деливерска)
44 824
Oct 6, 2013, 10:19 PM

Избирателна амнезия 

  Poetry
1181 2 16



Нощта притваря мургави зеници
и миглите ù облачно се слепват,
притихват нецелунатите птици
и в тремор звездното небе потрепва.

А в боса стая мислите ми слепи
прелитат глухо, удряйки стените —
не търсят изход, споменът е лепкав —
нахранен звяр — бездушен и преситен.

Разминахме се — луди пилигрими,
поели сто посоки под звездите.
И невъзможен стана "Ел Камино"
в безпътните посоки на вините.

Омесихме последната си пита
и се раздадохме сами до къшей.
(Опушени бинокли са ни дните
пред ириса на залезния свършек.)

Под нощната качулка на палача
(не се побирам в тънката си кожа)
убивам спомена. Дори не плача,
но още се страхувам да извадя ножа,

че все ме бори страх да не възкръснеш,
сега, когато в мене преболява...
И само вятърът със полет бръснещ
самотната ми стая прекосява —

чегърта те от пясъчните кули,
зазидва те в стената на плача ми,
в очите ми графитени те жули,
бушува в девет бала из ума ми...

Помита те. От дясно. Всесезонно.
(Отляво преболява през година.)
Да къртя спомените — без резон е!
Една любов е нужна — да ги срине!

© Дениса Деливерска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??