Българи бяхме, какви сме сега?
В празнични дни това ни напомня,
бяхме племе за страх на света,
сега се прекланяме на разни народи.
Така е, когато сме малък народ,
оцелял след жестоки кланета.
Векове робски е свеждал глава,
търсещ опора от много посоки.
Трябва да помним обаче едно,
винаги там сме, където не трябва.
Пак ни внушават, че правия път,
този е, който те са избрали.
Изборът пази само техния гръб,
другите нека сами се оправят.
Там, на върха да останат до гроб,
своя Народ и Родина продали.
Чезнем сега бързо и пагубно,
най-бързо топим се в света,
но дано като българска нация
да оцелеем поне за мая.
04.03.2010 г.
© Дария All rights reserved.