Авитал (Кателина Тодорова) Авитал (Кателина Тодорова)
8
Oct 18, 2008, 10:12 AM

Изгнание

  Poetry
1.1K 0 2
В нощта е
моето изгнание!
Отлетя и последната
тъжна звезда!
Остана Луната,
тихият стоманен шепот
на вятъра
и Аз!
Студът се просмука
в душата ми,
да брули изгорелите чувства...
Оплиска със черно цветовете...
Нарисува мрак!
Но вярвай -
отново тук
ще бъде Утро!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кателина Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0