Изгрев
1.1K
0
2
Изгрев
| Започва мъничко да просветлява, небето се обагря в нежни цветове, преливащи от жълто към червено. И ето, там, далеч над хоризонта, едно огромно огнено кълбо, което след минути се превръща в светеща стихия... Бавно се издига над земята със своето величие и мощ, в него има някаква нестихваща енергия... И ето, че издигнало се вече, лъчите си изпраща то навред. Тихичко минава през завесите и заиграва се с твоите черти. И с най-нежната милувка тъй закачливо те събужда. Започва новият ти ден, изпълнен с мечти и планове... То следва устремено своята траектория... и пътят ти показва... ако нещо си се заблудил. Слънцето за всички е едно, огрява всяка точка на земното кълбо, от него ти не можеш да се скриеш... Лъчите му стигат и до най-дребната мушичка и тревичка. То всеки ден сякаш се ражда - изгрява... а после, на края на своя път, се скрива и тогава настъпва мрак. И нашите страхове тогава се събуждат, зли сили започват да се вихрят... И ако нямаш в тези часове кой светлината да запалва в твоята душа, едва дочакваш ти деня... Но ето, че настъпва пак изгрева бленуван и прогонва всичките ни страхове, а злите сили нямат вече власт. И надеждата в нас заражда се с нова, по-голяма сила, че винаги има нов ден за неосъществените ни планове. За думите, останали ни недоизказани... за прошката, която сме забравили да дадем или поискаме... Слънцето ни дава топлина и светлина, то сгрява нашите - понякога - поизтинали сърца... В едно си сигурен, че макар да си далече от близки и приятели, то носи им твоето послание - не си ги ти забравил. Всяка сутрин, когато изгрева посрещам, за моите приятели добри, с усмивка и мъничко тъга се сещам. Най-искрено им пожелавам: изживейте подобаващо вашия ден устремен и очаквайте със същата надежда срещата си с мен. |
© Стами All rights reserved.
