Jul 19, 2007, 9:14 AM

ИЗКАЧВАНЕ

  Poetry
624 0 4
ИЗКАЧВАНЕ

Полегнах върху хълма на Венера,
да си почина след поредното изкачване.
Затворен бях в горещия вулкан на изневерите
и чаках да разкаже приказката здрача.

Погалих всичко, докато изляза,
но после стана ми студено.
Студа душата ми го мрази.
Отново влязох във вулкана гладкостенен.

Отвътре ме посрещна свежа лава.
Свещеното дърво със чувство изгори.
И както в приказките става,
от корените му извадих мляко и я угасих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...