Лежиш тъжен, аз виждам те.
Свил се на кълбо, плачеш като дете.
Мислиш ли, че не знам,
че никой не иска да бъде сам!
Излез навън!
Приятелите са там!
Събуди се от своя тъжен сън!
За нищо на света не оставай сам!
Искаш да потънеш в дълбок сън
и да не се събудиш вече.
Не, не става, човече!
По този начин не ще запълниш празнотата.
Просто избягай от самотата!
© Марина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
